Archive for the 'free software' Category

Trisquel GNU/Linux

Вече имам нов (стар) харддиск. След няколко часа ползване дебианчето, което беше инсталирано на него, ме издразни, и беше избърсано. Все пак то беше подготвено за друг, доста по-слаб от текущия ми, компютър. И за n-ти път започнах да си избирам дистрибуция… Не съм единствен, има доста хора, които сменят операционната си система през три дни, за да „опитат от всичко“. От една страна така получават повече опит. От друга страна, поне според мен, е донякъде глупаво. Много искам да се науча да изкарвам по 2-3 години с една инсталация на операционна система. Но не ми е лесно, все нещо не ми допада и заради лапешкия си акъл губя по един-два дни в преинсталация и настройки.

Така през годините извъртях Ubuntu/Debian/gNewSense/Arch, а за под месец съм бил и с Fedora/Slackware. Опитвал съм се да инсталирам Mandriva, но неуспешно. Бил съм и с по-стара версия на Trisquel за около месец. Бях си я инсталирал миналата година, горе-долу по това време. И ето ме отново с Trisquel GNU/Linux 4.0 „Taranis“. Taranis, между другото, е келтският бог на мълниите, като славянският Перун. А името на дистрибуцията идва от „трискелион“.

Под капака…

Trisquel („трискел“?) е базирана на Убунту, но има някои промени, най-значителната от които е, че в хранилището ѝ се допуска само 100% свободен софтуер, и то „свободен“ според дефинициите на Free Software Foundation (дистрибуцията е включена в списъка със 100% свободни дистрибуции), не на Дебиан, Убунту, или Федора. Това ще рече, че са изчистени всички собственически приложения, собственически драйвъри и т.н. Аз, поради липса на избор, ще оскверня тази чистота, инсталирайки Skype – единственият собственически софтуер, от който не успях да се оттърва, макар, че две години не го използвах системно. В Trisquel са променени и някои от инсталираните по подразбиране програми. Така например Shotwell е заместил F-Spot, Gnote – Tomboy, (причината за първите две заменки е да се избегне ползването на софтуер, който използва Mono); Exaile пък е заместил Rhytmbox. Браузърът е небрандиран Firefox. Разбира се, има и различни от убунтовските икони и тапети :). Външният вид пък е нещо средно между Windows 7 и Mac OS X, + някои техни си хрумки. (Аргументация на последното твърдение: сивото, използвано в GTK темата подозрително напомня на сивото в MacOS X, както и тънките рамки край прозорците, а панелът по подразбиране е голям като този на Windows 7, няма превключвател на работни места, и бутончето за показване на работния плот е най-вдясно. Хммм 🙂 Разбира се, няма нищо лошо в това, предполагам, че е правено така, за да бъде удобно на хората, решили да се прехвърлят от другите операционни системи.) Иначе, извън гореспоменатите разлики Trisquel би трябвало да има същите предимства и недостатъци като Убунту.

На вкус и цвет…

Засега Trisquel идва в два варианта – стандартен и „мини“. „Мини“-то е създадено за по-слаби машини, като нетбуци, или просто за стари компютри (обмислям да го изпробвам на компютъра си в Ямбол). Вариантите имат 32 и 64 битови версии, т.е. Intel-32 и Amd64,няма поддържка на „екзотични“ архитектури. В предните си версии Trisquel е идвал и в още два варианта – Edu и Pro. Първият е нещо като Edubuntu, а вторият е ориентиран към фирми. За момента Taranis няма такива варианти, още не съм разглеждал пощенските списъци на дистрибуцията и не мога да кажа дали има планове за такива.

Снимка:

Десктопът ми

Като цяло…

…съм доволен от дистрибуцията. Има какво още какво да се желае, например да си компилирам по-нови свободни драйвъри за видеокартата, но в момента не ми се занимава с това. Надявам се да изкарам минимум една година с Trisquel 4.0, но знае ли какво човек какво ще ми щукне утре :).

GNU/Freedom

In the last couple of days I saw so many pro- and anti- GNU/Free Software in Identi.ca, than I have seen in 2009. And, because 140 symbols weren’t enough for me, here is my opinion:

I think, that it’s right to call it GNU/Linux, and that GNU is important.GNU means values, GNU means freedom, and freedom means responsibilities. I fear that OSS will grow weak in the years, because it’s followers don’t have principles. And in the end we will have a few pieces of free software, used only to run proprietary applications, and therefore, we will have free software, which depends on a bunch of non-free components. You think this is good? Also, without GNU, nobody would ever knew anything about Linux. I mean, what do you think, that software companies would be eager to port their software, so it can work with the buggy, unfinished kernel of one then-unknown Finnish student? Seriously? 🙂 When thinking about GNU and Linux, remember the word „symbiosis“ 🙂

But I also think that saying to the people only  „you shouldn’t to this“ and „you should do that“ only gets them angry. The right way to me is „You shouldn’t do this because…“, and even than one must not sound restrictive, be it restriction for good, or bad. And also, what’s wrong with watching DVDs with VLC, if it’s legal? What’s wrong with buying a second hand iPod, putting rockbox on it, and use it to play OGGs? We will be free, if we do this, aren’t we?

And I think, that the path to freedom can be short, but it can also be longer. I was once using Windows XP, then I heard about „Linux“, then I made a dual-boot machine, I had Windows and Ubuntu. After a couple of months I was running only Ubuntu. After two years I learned more about GNU, I stopped using Skype, I stopped using Adobe Flash, and then – I switched to gNewSense. I was using gNewSense for one year. Now I’m back on Ubuntu, but I developed good habits. You won’t see me using Skype anymore, you won’t see me using RAR, and, when I can afford new, more freedom-respecting hardware (my current one works only with free drivers, but the radeon driver depends on some firmware in Linux, which can’t be found in a deblobbed kernel), you won’t see me running GNU/Linux distribution, that isn’t 100% free. So, I think that it’s better to help to the interested in GNU, tell them about the trouble with non-free software, and if they want, they can choose to use 100% free distribution. And, I just loved this.

Also, not everything is black and white. When you buy an Yeelong to support a vendor, that sells 100% free laptop, you also support the economy of a country, that is repressing it’s citizens’ freedoms. Compare that with this message. Contradiction?

While I was writing this this message appeared. And I say amen to that. We are here to inform, not to force the people to see the world the way we see it.

Have a nice day! 🙂

Социално

„Социални мрежи“. MySpace, Facebook, Last.fm, etc. etc. И милиони хора, цъкащи из сайтовете, качващи снимки, споделящи музикалните си вкусове, пишещи как са изкарали на последния купон. Регистрираш се и виждаш още N души, които слушат същата музика като теб, харесват същите филми и т.н. И се успокояваш, че на света има и други свестни хора. 🙂 Майната им на недостатъците – сульо и пульо могат да надзърнат в личният ти живот (е, да, можеш и да ограничиш достъпа, но все пак…). Сещам се за 1984 и микрофоните, поставени навсякъде, камерите, надничащи от всеки ъгъл. Все още не сме допряли дотам, но хората полека-лека си го правят сами. За какво ти е да слагаш камери и микрофони, хората сами описват всяка стъпка от живота си, всяко по-значимо според тях събитие. Масата сайтове имат съмнителни лицензионни споразумения, като могат да ги променят когато си пожелаят. Показателно е как last.fm спряха кранчето с безплатната музика онлайн, отрязвайки потребителите си, които са ги направили толкова популярни. 3€ може и да не са много, но са си 3€, а и никой не е давал пари на хората, за това, че са помагали за популярността на сайта, и че са изградили базата му от данни. И не само това, да вземем случая с наемателка, съдена заради публикация в Twitter, в която се оплаква от плесента в апартамента си. На пръв поглед далеч от реалния свят, хората забравят, че трябва да внимават какво казват пред много хора. А трябва ли да внимават? Къде отиде свободата на словото? Има ли я, няма ли я…

Аз съм решил да стоя на дистанция от подобни „блага“, не смятам да си правя акаунт във Facebook или MySpace, но все пак изкушението си го има. Най-малкото от любопитство как стават нещата. И ето ме, цъфнал с акаунт в libre.fm, където любознателния безделник може да види странните ми музикални вкусове. А от днес имам и микроблог, в identi.ca. За разликата от популярните им алтернативи, те използват само свободен софтуер, под GNU AGPL лиценз. Пък и като човек види най-популярните групи в identi.ca – Ubuntu, GNU, Python… Като за мен, дето се вика 🙂 И след като разгледах другите потребители какво видях? Доста хора използват GNU/Linux, има си група librefm, доста от тия хора четат онлайн комикси и играят свободни игри… Хм, също като мен. Имало и други луди. Да са живи! 🙂

П.П. Ето ми ги и акаунтите, ако някой се интересува:

В libre.fm (най-вероятно подлежи на промяна)

В identi.ca

Който иска, да ме следи  😛

Frozen Bubble

Frozen Bubble е свободна игра, клонинг на Puzzle Bobble (известна и като Bust a move). Играта е чудесна за убиване на времето, или за вманиачаване, с цел минаване на всички 100 нива. Особено зле е, когато се опитвате да ги минете след 2 сутринта. 🙂

Начало

Главно меню

Главно меню

Frozen Bubble предлага няколко възможности за игра – сам срещу пакет с нива, сам в режим на тренировка за игра с другарче, с другарче, с другаче(та) в локалната мрежа, с другарче(та) в глобалната мрежа. Графиката е приятна, в крайна сметка за такава игра не се иска кой знае какво, но все пак си проличава старанието. На мен лично пингвинчето от първата версия ми харесваше повече от ръбестите му заместници, но няма как, прогрес… Озвучаването на играта се състои от две парчета – едно за главното меню и едно, което се повтаря по време на игра. И двете са ненатрапчиви и сравнително приятни. Особено второто, което въпреки, че се повтаря нон-стоп, изобщо не буди досада и е чудесно допълнение към блаженото изпадане в транс, докато минавате ниво след ниво. Звуковите ефекти също галят ухото. А сега по-подробно за самата игра:

И сам воинът е воин

Самостоятелна игра

Самостоятелна игра

Вие управлявате малко пингвинче, над чието иглу е надвиснала смъртоносна заплаха от шарени балончета. За да се спаси от нея, то стреля по тях също със шарени балончета. Щом се съберат три или повече от един цвят, те изчезват. Целта е да изчистите всички. Допълнително ви затруднява и фактът, че след определен брой изстрели всички балончета дружелюбно се смъкват с един ред по-близо до вас. Щом някое балонче се озове под гредата над иглуто, губите. За ваш късмет обаче пингвинчето страда от безсмъртие, та след загуба просто започвате същото ниво отначало. Така играта свършва само по два начина: а) минавате всички нива (100 в стандартния пакет) и б) писва ви да играете и излизате, като влизате в залата на славата, ако има място, или сте добутали до там. Освен стандартните нива, играта разполага и с редактор на нива, с които можете да направите по ваш вкус и после да споделите с останалите:

Редакторът на нива

Редакторът на нива

Другата възможност, която ви се предоставя, ако ви се разцъква сам, е да тренирате за мултиплейър. В този режим се изправяте срещу произволно генерирано ниво, в което балончетата никога не свършват, а се сипят все нови и нови и трябва да оцелеете определено време, както и да направите колкото се може по-голям брой точки. Играта отвреме-навреме ви пуска по някое допълнително балонче, за да симулира пълноценно мултиплейър (четете по-надолу).

Дружинка

Игра с другарче

Игра с другарче

След като сте понатрупали малко опит може да ви се прииска да демонстрирате уменията си пред някой. Двама души спокойно могат да се съревновават на един компютър, като всеки заеме кътче от клавиатурата. Все пак в играта се използват само три клавиша – наляво, надясно и стрелба. Правилата вече са други, пингвинчетата са две, като накрая оцелява само едното. Целта е просто да се задържите по-дълго от противника. Балончетата отново настъпват ред след ред, но този път на тяхно място най-горе застават други. За да стане още по-забавно, всеки път, когато някой изчисти повече от три, на другия играч му изскачат толкова балончета, колкото първият е изчистил над трите, т.е. изчиствате 5 балончета и другия получава още две, които да му пречат (а понякога се случва и да му помогнат).  Съществува и допълнителната опция „Верижна реакция“, при която щом изчистите няколко балончета може някое от тях да се върне обратно и да изчисти други. По принцип аз играя без нея, дразни ме. В мрежата максималния брой играчи расте до петима и изглежда голямо шоу, но досега не съм го пробвал.

Като цяло

Frozen Bubble е изключително приятна игра, която не заема много място, но заема много време, ако се зарибите. Според мен си струва да се опита. Все още няма версия за Windows, но ако ползвате GNU/Linux, *BSD, или Mac можете да поиграете (за Debian-базирани системи ви трябва само едно $ sudo apt-get install frozen-bubble и сте готови). Можете и да опитате java-applet версия ето тук. Не се притеснявайте, дори и да страдате от дисхроматопсия, хората са се погрижили за вас – просто стартирате играта с допълнителната опция -cb. Т.е. $ frozen-bubble -cb

И можете спокойно да играете:

Frozen Bubble за хора с цветна слепота

Frozen Bubble за хора с цветна слепота

Enjoy!

Свободни игри

Преди много, много време, един приятел ми каза, че щом бездруго играя често на компютъра си и имам блог е добра идея да пиша за свободните компютърни игри, защото на български език има много малко информация по темата. Хубавите и интересни свободни игри са малко, но сред тях се срещат адски добри попадения, които естествено се развиват и подобряват непрекъснато. За тези, които се интересуват само от хубавата графика и изтърканите от преиздаване франчайзи – съжалявам, най-вероятно свободните игри няма да ви харесат. Но за хората, които просто искат да се позабавляват без да влагат много средства и без да им трябва безбожно скъп хардуер – може би ще се намери нещо интересно за вас. 🙂

За разлика от комерсиалните игри, при които след като една игра поотмре излиза следващата версия с по-добра графика, нови елементи и т.н. при свободните игри развитието не е на подскоци, а на плавни стъпки, през които се оправят бъгове, добавят се нови елементи, балансират се старите и т.н. Ако ви хрумне чудесно нововъведение в комерсиална игра най-вероятно гласът ви ще остане глас в пустиня. Ако искате версия на играта за операционната система X, ще има да си чакате. И така нататък. Общностите, които са се развили край свободните игри, обаче, са доста по-отзивчиви. Повечето свободни игри са портнати за която операционна система се сетите. Не ламтят за мощен компютър. И са безплатни, в общия случай. Така че човек спокойно може да си направи малка спретната колекция от времегубки. Ще се опитам да опиша тези от тях, които са ми сторили най-добри. Ако ви интересува – приятно четене!