Archive for the 'творчество' Category

Из „Житие и страдания грешнаго Пламена”

Мнозина люде, кога достигнат зрелост наместо да се задомят и да напълнят с радост сърцата на отците си, се поддават на изкушения и поемат по черни пътища, що ги водят към жълта сграда, где има повече жица и мамещи окото светлини, отколкото топли чувства.

Зад дверите на тая сграда младите люде попадат при други, що са били в нея от предишно време, и тия [другите] са с езици гъвкави и повратливи, та всяват смут в душите на младите, карат ги да вярват в машини, що не могат да се докоснат от ръка човешка, и ги объркват с магии – събират безкрайното в шепата си, а туй, що се побира в шепа, разтеглят до безкрайно.

И тия другите карат младите да си играят с числа, да ги редят в колонки и в редички, кога им е угодно – да унищожават числата едно с друго, докато нищо не остане. Кога на младите им додее, карат ги да си играят с букви и всякакви други писмена, дорде и те не им додеят. Туй свършено, започват да учат младите на езици нечестиви, що обръщат смисъла тъй, че кога поставиш знакове не на мястото им, излиза тъй, че нищо не си казал. И тия езици се разбираха само от бездушните машини  и от людете от жълтата сграда, а за другите хора и твари бяха непонятни, и те ги не разбираха.

(евентуално) Следва продължение…

Моето нищо

Моето нищо

Нямам нищо за казване,
а се мъча да пиша.
Нещо шепне отвътре,
ден след ден ме подтиква
да пропиша поезия.
Ала аз не умея.
Идват думи, които
строявам прилежно
и вкарвам във ритъм,
от който езикът подскача.
Завъртя ги насам,
после хайде обратно,
после идват ми нови
по-удобни и звучни
и увлечен във ритъма,
гонещ ред след ред римата,
по средата увисвам.
Няма смисъл
във моите стихове,
няма дарба,
или пък вдъхновение,
ала нещото шепне
и ме кара да пиша.
И ето, че пак,
без рима, без ритъм,
отново опитвам.
Развъртял химикалка
върху белите листи
лея синята кръв
на моите мисли.
Благородно!
Два-три реда написал,
аз се връщам обратно,
всичко пак препрочитам
и се радвам по детски.
На какво?
За какво са ми
моите стихове?
По-спокоен ли ставам
щом изцапам хартията?
Или може би искам
да получа признание?
От кого?
И защо ми е?
Как се трупат въпросите…
И когато изстрелям
поредната серия
тя отскача обратно
и се забива в плътта ми.
Мазохизъм.
Това ли е творчеството?
Да търсиш лекарство
за своите рани,
а то да ги кара
да кървят и да зеят?
Но не искам да спирам.
И дори да се смеят на
моите стихове,
и дори да ми казват,
че не мога да пиша,
и дори да са прави…
Аз ще пиша.
Защото отвътре напира,
защото го искам,
защото съм искрен,
защото го правя с любов.
А това е най-важното.
Аз ще пиша с любов.
Нека дойдат съмненията,
болката, страстите,
аз ще пиша за тях,
и ще пиша с любов.
Ако никой не дойде,
сам когато оставам,
аз ще пиша за нея,
самотата.
И ще пиша с любов.
Както в момента.
Нямах нищо за казване,
а прописах с любов.

04.10.08
Пламен Стоев

С извинения на Робърт Фрост

От много време се чудех как би звучало на български следното:

В крайна сметка, след доста напъни успях да сглобя ето това:

Отляво мислят, че на Пърл е писана Земята.
На Лисп е, казват вдясно.
Сега, когато понаучил съм и двата,
към тези с Пърл притегля ме душата.
Но ме е страх, че този мит неясен,
разочаровал би човек тревожен,
и ако трябва да го пренапишем ясно,
за край бих сложил
скоба дясна.

Ако по-нататък измисля по-добър превод, ще споделя и него. 🙂

Геймпадове от телевизионна игра за PC

Не знам защо, но много се зарибих по прости игрички от едно време. Върнах се в моето детство, което прекарах облещен пред екрана с геймпад в ръка, мачкайки гъби и търсещ бонуси. Но старата ми конзола вече я няма, нямам и телевизор. За щастие, хората са измислили емулатори, а в Мрежата можеш да намериш каквото поискаш, та успях да намеря повечето от любимите ми игри. Проблемът с игрите за конзоли, обаче е, че се играят адски неудобно с клавиатура. Искат си геймпад и това е.

Аз обаче не съм някакъв луд геймър и не исках (а и не мога) да дам толкова пари за подобно нещо. Хубавите геймпадове, които се поддържат от GNU/Linux не са много, не са и евтини. А да си призная, няма да ги използвам кой знае колко. И какво е решението? Да си пригодя по-прости и евтини геймпади. Да открия такива не беше особено лесно, но намерих, магазините „за един лев“ са добро място да се търсят стари китайски стоки. 🙂 Магазините за компоненти пък ми осигуриха d-sub конектори и кабели. Останалото е оттук:

Доста игра с поялника, някой и друг неуспешен опит, и вече пишех в командния ред:

$sudo rmmod lp

$sudo modprobe gamecon map=0,2,2,0,0,0

И готово, геймпадове за „Терминатор“ работещи на PC. Не са върхът на техниката, но мен ме устройват, а и могат да се ползват на всякакви игри, които не искат твърде много бутони. 🙂 В бъдеще може да се опитам да нагодя и други геймпадове, например такива за Sega/Playstation 1. Но засега си имам тези. Сега остава само да мине сесията и да си припомня света на 8-битовия гейминг. 🙂