Archive for the 'софтуер' Category

Trisquel GNU/Linux

Вече имам нов (стар) харддиск. След няколко часа ползване дебианчето, което беше инсталирано на него, ме издразни, и беше избърсано. Все пак то беше подготвено за друг, доста по-слаб от текущия ми, компютър. И за n-ти път започнах да си избирам дистрибуция… Не съм единствен, има доста хора, които сменят операционната си система през три дни, за да „опитат от всичко“. От една страна така получават повече опит. От друга страна, поне според мен, е донякъде глупаво. Много искам да се науча да изкарвам по 2-3 години с една инсталация на операционна система. Но не ми е лесно, все нещо не ми допада и заради лапешкия си акъл губя по един-два дни в преинсталация и настройки.

Така през годините извъртях Ubuntu/Debian/gNewSense/Arch, а за под месец съм бил и с Fedora/Slackware. Опитвал съм се да инсталирам Mandriva, но неуспешно. Бил съм и с по-стара версия на Trisquel за около месец. Бях си я инсталирал миналата година, горе-долу по това време. И ето ме отново с Trisquel GNU/Linux 4.0 „Taranis“. Taranis, между другото, е келтският бог на мълниите, като славянският Перун. А името на дистрибуцията идва от „трискелион“.

Под капака…

Trisquel („трискел“?) е базирана на Убунту, но има някои промени, най-значителната от които е, че в хранилището ѝ се допуска само 100% свободен софтуер, и то „свободен“ според дефинициите на Free Software Foundation (дистрибуцията е включена в списъка със 100% свободни дистрибуции), не на Дебиан, Убунту, или Федора. Това ще рече, че са изчистени всички собственически приложения, собственически драйвъри и т.н. Аз, поради липса на избор, ще оскверня тази чистота, инсталирайки Skype – единственият собственически софтуер, от който не успях да се оттърва, макар, че две години не го използвах системно. В Trisquel са променени и някои от инсталираните по подразбиране програми. Така например Shotwell е заместил F-Spot, Gnote – Tomboy, (причината за първите две заменки е да се избегне ползването на софтуер, който използва Mono); Exaile пък е заместил Rhytmbox. Браузърът е небрандиран Firefox. Разбира се, има и различни от убунтовските икони и тапети :). Външният вид пък е нещо средно между Windows 7 и Mac OS X, + някои техни си хрумки. (Аргументация на последното твърдение: сивото, използвано в GTK темата подозрително напомня на сивото в MacOS X, както и тънките рамки край прозорците, а панелът по подразбиране е голям като този на Windows 7, няма превключвател на работни места, и бутончето за показване на работния плот е най-вдясно. Хммм 🙂 Разбира се, няма нищо лошо в това, предполагам, че е правено така, за да бъде удобно на хората, решили да се прехвърлят от другите операционни системи.) Иначе, извън гореспоменатите разлики Trisquel би трябвало да има същите предимства и недостатъци като Убунту.

На вкус и цвет…

Засега Trisquel идва в два варианта – стандартен и „мини“. „Мини“-то е създадено за по-слаби машини, като нетбуци, или просто за стари компютри (обмислям да го изпробвам на компютъра си в Ямбол). Вариантите имат 32 и 64 битови версии, т.е. Intel-32 и Amd64,няма поддържка на „екзотични“ архитектури. В предните си версии Trisquel е идвал и в още два варианта – Edu и Pro. Първият е нещо като Edubuntu, а вторият е ориентиран към фирми. За момента Taranis няма такива варианти, още не съм разглеждал пощенските списъци на дистрибуцията и не мога да кажа дали има планове за такива.

Снимка:

Десктопът ми

Като цяло…

…съм доволен от дистрибуцията. Има какво още какво да се желае, например да си компилирам по-нови свободни драйвъри за видеокартата, но в момента не ми се занимава с това. Надявам се да изкарам минимум една година с Trisquel 4.0, но знае ли какво човек какво ще ми щукне утре :).

Advertisements

Забавление с уеб камера

Тия дни ненадейно получих камера и още не мога да ѝ се нарадвам, затова си поиграх малко с нея и програмката Cheese. Ето ги и резултатите (да, знам, че малко приличам на идиот, по рождение ми е :))

Цветните линии по краищата на снимките са от бъгове в драйвъра. Свободни драйвъри, какво да ги правиш. :). А ефектите са от Cheese (само третата снимка е без ефекти 😀 ). Ако измисля нова простотия, ще покажа и нея, това е засега…

Рекурсия :)

Noooooooo...Ето какво става, когато пуснете VNC Server на своята машина и се вържете към него пак през нея. 🙂 Като малък ми беше много интересно, когато по телевизията до водещия има поставен екран, на който се вижда това, което се заснима в момента. Беше много интересно как се вижда водещ с екран, на който се вижда водещ с екран, на който се вижда водещ с екран, на който… Разбирате ме 🙂

П.П. За тези, които не знаят какво е рекурсия, ето го определението за „Рекурсия“ в Жаргон файла (хакерски речник):

Рекурсия: Вижте „рекурсия“. Също така вижте „опашкова рекурсия“

А определението за „опашкова рекурсия“ гласи:

Ако все още не ви е писнало, вижте „опашкова рекурсия“

А сега можете да потърсите в блога ми публикацията за „рекурсия“, ако ви се ще :).

Frozen Bubble

Frozen Bubble е свободна игра, клонинг на Puzzle Bobble (известна и като Bust a move). Играта е чудесна за убиване на времето, или за вманиачаване, с цел минаване на всички 100 нива. Особено зле е, когато се опитвате да ги минете след 2 сутринта. 🙂

Начало

Главно меню

Главно меню

Frozen Bubble предлага няколко възможности за игра – сам срещу пакет с нива, сам в режим на тренировка за игра с другарче, с другарче, с другаче(та) в локалната мрежа, с другарче(та) в глобалната мрежа. Графиката е приятна, в крайна сметка за такава игра не се иска кой знае какво, но все пак си проличава старанието. На мен лично пингвинчето от първата версия ми харесваше повече от ръбестите му заместници, но няма как, прогрес… Озвучаването на играта се състои от две парчета – едно за главното меню и едно, което се повтаря по време на игра. И двете са ненатрапчиви и сравнително приятни. Особено второто, което въпреки, че се повтаря нон-стоп, изобщо не буди досада и е чудесно допълнение към блаженото изпадане в транс, докато минавате ниво след ниво. Звуковите ефекти също галят ухото. А сега по-подробно за самата игра:

И сам воинът е воин

Самостоятелна игра

Самостоятелна игра

Вие управлявате малко пингвинче, над чието иглу е надвиснала смъртоносна заплаха от шарени балончета. За да се спаси от нея, то стреля по тях също със шарени балончета. Щом се съберат три или повече от един цвят, те изчезват. Целта е да изчистите всички. Допълнително ви затруднява и фактът, че след определен брой изстрели всички балончета дружелюбно се смъкват с един ред по-близо до вас. Щом някое балонче се озове под гредата над иглуто, губите. За ваш късмет обаче пингвинчето страда от безсмъртие, та след загуба просто започвате същото ниво отначало. Така играта свършва само по два начина: а) минавате всички нива (100 в стандартния пакет) и б) писва ви да играете и излизате, като влизате в залата на славата, ако има място, или сте добутали до там. Освен стандартните нива, играта разполага и с редактор на нива, с които можете да направите по ваш вкус и после да споделите с останалите:

Редакторът на нива

Редакторът на нива

Другата възможност, която ви се предоставя, ако ви се разцъква сам, е да тренирате за мултиплейър. В този режим се изправяте срещу произволно генерирано ниво, в което балончетата никога не свършват, а се сипят все нови и нови и трябва да оцелеете определено време, както и да направите колкото се може по-голям брой точки. Играта отвреме-навреме ви пуска по някое допълнително балонче, за да симулира пълноценно мултиплейър (четете по-надолу).

Дружинка

Игра с другарче

Игра с другарче

След като сте понатрупали малко опит може да ви се прииска да демонстрирате уменията си пред някой. Двама души спокойно могат да се съревновават на един компютър, като всеки заеме кътче от клавиатурата. Все пак в играта се използват само три клавиша – наляво, надясно и стрелба. Правилата вече са други, пингвинчетата са две, като накрая оцелява само едното. Целта е просто да се задържите по-дълго от противника. Балончетата отново настъпват ред след ред, но този път на тяхно място най-горе застават други. За да стане още по-забавно, всеки път, когато някой изчисти повече от три, на другия играч му изскачат толкова балончета, колкото първият е изчистил над трите, т.е. изчиствате 5 балончета и другия получава още две, които да му пречат (а понякога се случва и да му помогнат).  Съществува и допълнителната опция „Верижна реакция“, при която щом изчистите няколко балончета може някое от тях да се върне обратно и да изчисти други. По принцип аз играя без нея, дразни ме. В мрежата максималния брой играчи расте до петима и изглежда голямо шоу, но досега не съм го пробвал.

Като цяло

Frozen Bubble е изключително приятна игра, която не заема много място, но заема много време, ако се зарибите. Според мен си струва да се опита. Все още няма версия за Windows, но ако ползвате GNU/Linux, *BSD, или Mac можете да поиграете (за Debian-базирани системи ви трябва само едно $ sudo apt-get install frozen-bubble и сте готови). Можете и да опитате java-applet версия ето тук. Не се притеснявайте, дори и да страдате от дисхроматопсия, хората са се погрижили за вас – просто стартирате играта с допълнителната опция -cb. Т.е. $ frozen-bubble -cb

И можете спокойно да играете:

Frozen Bubble за хора с цветна слепота

Frozen Bubble за хора с цветна слепота

Enjoy!

Свободни игри

Преди много, много време, един приятел ми каза, че щом бездруго играя често на компютъра си и имам блог е добра идея да пиша за свободните компютърни игри, защото на български език има много малко информация по темата. Хубавите и интересни свободни игри са малко, но сред тях се срещат адски добри попадения, които естествено се развиват и подобряват непрекъснато. За тези, които се интересуват само от хубавата графика и изтърканите от преиздаване франчайзи – съжалявам, най-вероятно свободните игри няма да ви харесат. Но за хората, които просто искат да се позабавляват без да влагат много средства и без да им трябва безбожно скъп хардуер – може би ще се намери нещо интересно за вас. 🙂

За разлика от комерсиалните игри, при които след като една игра поотмре излиза следващата версия с по-добра графика, нови елементи и т.н. при свободните игри развитието не е на подскоци, а на плавни стъпки, през които се оправят бъгове, добавят се нови елементи, балансират се старите и т.н. Ако ви хрумне чудесно нововъведение в комерсиална игра най-вероятно гласът ви ще остане глас в пустиня. Ако искате версия на играта за операционната система X, ще има да си чакате. И така нататък. Общностите, които са се развили край свободните игри, обаче, са доста по-отзивчиви. Повечето свободни игри са портнати за която операционна система се сетите. Не ламтят за мощен компютър. И са безплатни, в общия случай. Така че човек спокойно може да си направи малка спретната колекция от времегубки. Ще се опитам да опиша тези от тях, които са ми сторили най-добри. Ако ви интересува – приятно четене!

Празници

14 февруари. Празник на виното, ако си сам, или на влюбените, ако си с някого. Или на нищо, ако не си по комерсиалните празници и смяташ, че хората могат да си подаряват неща и да казват „Обичам те“ във всеки един ден от годината и нямаш нужда от специален, в който да се сетиш за половинката си.

В България 14 февруари 2009 е интересен ден по още една причина, но само ако си потребител на *NIX-подобна операционна система. Защото на 14.02.2009 в 01:31:30 местно време unix-времето става точно 1234567890. Тоест, изминали са толкова секунди от началото на измерването на времето в Unix (в Unix времето започва да се измерва от 1 януари 1970). Още един повод програмистите да обърнат някоя и друга чашка, а? 🙂