Archive for the 'бележчици' Category

Сбогом, HDD!

Днес твърдият диск, който ми служи вярно през последните 5 години се пресели в един по-добър свят. Машинката изтърпя безропотно постоянното преформатиране заради желанието ми да изпробвам тази, или онази GNU/Linux дистрибуция. 🙂 Преди около две седмици се появиха първите симптоми, тогава си направих backup, та загубата на информация е минимална (логовете за последните дни, които са маловажни като цяло, може би и някоя и друга нова отметка). В момента компютърът ми е без твърд диск, пиша тези редове използвайки жива дистрибуция — dyne:bolic. Не ми е много по вкуса, но ще отбие номера за някой и друг ден, докато докарам резервата :).  Та, сбогом на стария диск, да почиват в мир плочите и главите му! 🙂

Честита нова година! :)

Докато изтичат последните минути от първия ден на новата година да се включа и аз. Нека новата година ни донесе щастие, успехи, здраве, късмет, любов… Както и изход от кризата, дето ту я има, ту я няма. 🙂 Да ни е честита новата 2010 година (сякаш е имало стара 2010…)!  Че малко време ни остава 🙂

Свободни игри

Преди много, много време, един приятел ми каза, че щом бездруго играя често на компютъра си и имам блог е добра идея да пиша за свободните компютърни игри, защото на български език има много малко информация по темата. Хубавите и интересни свободни игри са малко, но сред тях се срещат адски добри попадения, които естествено се развиват и подобряват непрекъснато. За тези, които се интересуват само от хубавата графика и изтърканите от преиздаване франчайзи – съжалявам, най-вероятно свободните игри няма да ви харесат. Но за хората, които просто искат да се позабавляват без да влагат много средства и без да им трябва безбожно скъп хардуер – може би ще се намери нещо интересно за вас. 🙂

За разлика от комерсиалните игри, при които след като една игра поотмре излиза следващата версия с по-добра графика, нови елементи и т.н. при свободните игри развитието не е на подскоци, а на плавни стъпки, през които се оправят бъгове, добавят се нови елементи, балансират се старите и т.н. Ако ви хрумне чудесно нововъведение в комерсиална игра най-вероятно гласът ви ще остане глас в пустиня. Ако искате версия на играта за операционната система X, ще има да си чакате. И така нататък. Общностите, които са се развили край свободните игри, обаче, са доста по-отзивчиви. Повечето свободни игри са портнати за която операционна система се сетите. Не ламтят за мощен компютър. И са безплатни, в общия случай. Така че човек спокойно може да си направи малка спретната колекция от времегубки. Ще се опитам да опиша тези от тях, които са ми сторили най-добри. Ако ви интересува – приятно четене!

There are no ordinary moments…

…казват в един хубав, според мен, филм – Peaceful Warrior. Това е филм от онези, които след като си гледал, си казваш „Ааа, ето това е смисълът на живота…“, или „Да, наистина е важно самото пътуване…“, а на другия ден псуваш градския транспорт и трафика, тюхкаш се, че са те прецакали с 5 стотинки на баничарничката и си мечтаеш за много пари… Това е от филмите, които всеки трябва да види, и за които всеки забравя на другия ден. „По дейтствителен случай“ т.е. по романа на Дан Милман „Way of the Peaceful Warrior“. Не съм я чел, но предполагам, че е книга, която след като си прочел казваш… а после… абе, разбирате ме.

Иначе – за самите идеи – „Ами да, така си е, така трябва да мислим…“ Трябва да изхвърлим боклука, трябва да не се притесняваме за миналото и бъдещето, да усетим текущия момент, да се изпълним с него, да забравим целите и да се концентрираме върху действията, да… …трябва да купя храна, да разходя кучето, да се видя с приятели, може да идем и на кино, да довърша онзи проект, да си купя нов телевизор, о, как искам да ида на море в чужбина, а съм напълнял отново, а онази жена, която видях на спирката… Шум. Купуваме и ядем храна, без да усещаме вкуса ѝ, ходим на кино, за да изгледаме някоя идиотска тийн комедия, или идиотски екшън и поне за час и половина да избягаме от себе си, пускаме телевизора, за да гледаме реклами и да се комплексираме от добре изглеждащите пластмасови тела, които ни показват… И наричаме това живот, с цялото си нахалство. „Смъртта не е тъжна. Тъжно е това, че повечето хора не живеят въобще.“  Работим като идиоти, за да имаме пари, надяваме се, че ще успеем в живота, ще се случи нещото, което сме искали цял живот (а.к.а. „нещото, за което сме родени“) и ще бъдем щастливи и всичко ще е наред. А дотогава? Поставяме си цели, ако можем, изпълняваме ги. И после какво? Нови цели, нова неудовлетвореност, ново безсилие. Накрая смърт. И след нас не остава нищо. А ако живеехме по друг начин, щяхме да сме живи във всеки един момент. Щяхме да можем да се радваме на истинските неща в живота. Щяхме да сме толкова силни, че да посрещаме своите трудности и да откликваме на чуждите. Щяхме да сме живели през целия си живот и… накрая смърт. Очарователно безсмислие. Всъщност, за успокоение на линеещата част от народонаселението –  животът ви не е нито по-лош, нито по-хубав от чийто и да е друг. И да искате, няма да го промените, той ще си бъде все така очарователно безсмислен. Ще се опитам (полууспешно)  да използвам метафора. Всички ние (и умните и тъпите, и просветените и пропадналите и т.н. се намираме в един безкраен океан, във всички посоки има само вода. Някои от нас потъват веднага, други решават първо да поплуват насам-натам. Накрая всички ни чака дъното. И все пак… поне на мен плуването насам-натам ми се струва интересно, определено по-интересно от директното потъване.

А утре ще съм забравил тези неща. Добре де, аз имам прилична памет, ще ги забравя чак вдругиден. И ще се сетя за тях пак при следващата хубава книга, или при следващия такъв филм. Но само с четене и гледане не става. С писане също, затова мисля да приключвам и да си лягам. 🙂

Боклуци

След 8 месеца на общежитие реших най-после да изчистя шкафовете над гардероба в коридора. Съдейки по съдържанието им, аз съм първият човек, дръзнал да ги отвори от няколко години насам. Не че щях да ги бутам иначе, просто ми трябваше място. И какво открих?

Най-разнообразни боклуци. Чистачка, футболна топка, която отдавна е загубила правото да носи това почтено име, спален чувал, надуваем дюшек, стар чаршаф, възглавница (поне приличаше на такава), стари абажури, счупени контакти…

Както и лекции и упражнения по физика. Нищо чудно, бившият вече съквартирант също беше физик. Но освен тях също така „Thinking in Java, 2nd edition“ и „The developer’s guide to understanding enterprise JavaBeans“, както и някакъв проект написан на Java. Всичко прилежно разпечатано. Значи може да е имало и програмисти. Освен това открих и вестник „Компютри“ 9-16 април 2001. Видях цените на компютрите тогава, както и параметрите. Усмивка :). Pentium 4 1.5 GHz за… 800$! Не, мерси. Из броя също така: пълен преглед на Windows XP beta 2, статия в която IBM обяснява, че инфрачервените портове нямат бъдеще и ще бъдат изместени от Bluetooth (как пък са познали?…) и статия за Seriiuos Sam: The First Encounter. А аз тогава съм бил в пети клас… Намерих и месечно списание за клиенти на Мобилтел (пак 2001). И над 500 лева. Отпреди деноминацията, за съжаление. И прах.

Докато пълнех чувала за смет се замислих, че изхвърлям боклуци останали от нечий други животи. Много хора са преминали през тази стая. Кои легално, кои не чак толкова. Едно от намерените неща например беше някакво предложение за работа на нефтена платформа. Дали въпросният квартирант е приел и къде ли е сега? А какъв ли е бил човекът, донесъл и зарязал тук спалният чувал? Планинар? Не, че се интересувам от животите на другите (освен тези на близките ми, но само колкото трябва), но все пак ме обзе любитство. И никога няма да разбера. След няколко дни даже ще съм забравил. А един ден може някой друг да чисти същата стая и да открие нещо забравено от мен, само за да го изхвърли. Дали и той ще замисли за същото, за което и аз? Едва ли, другите хора нямат свободно време за глупости. 🙂

Новини

Все си обещавам, че няма да чета коментарите под статиите в news.ibox.bg, или в dnes.bg, или където и да е другаде. Причината е, че сред тях не може да се намери нищо смислено, преобладават мненията на крайни националисти, марксисти, сатанисти, атакисти, ислямисти, невероятно компетентни техничари и какви ли не още. Истории за Велика България на 10 морета, владееща половин Европа, но жестоко прецакана от тюрко-славянската измет; или за това как трябва да браним Отечеството от еврейските или турски заговори; настрана споровете между фенове на определени марки процесори/браузъри/операционни системи в секциите за технологии. Словесен боклук. Трябва освен спам-филтри и програмки за премахване на реклами да има и филтър за простотия.

Дразнещо е. Човек отваря някоя страница, за да прочете новините и бива залят от реклами и идиотски коментари само за да научи, че през последното денонощие са станали 3-4 убийства, намерени са 3-4 трупа, по пътищата са загинали 4-5 души и са ранени над 30, а кризата приближава и приближава. Настрана подвеждащите заглавия на статиите, или качеството на статиите, отнасящи се до новите технологии…

И какво трябва да прави човек, ако иска да е информиран добре за ставащото около него? На кой източник да се довери, или да тегли една на всичко и да не се интересува от нищо? Аз не си купувам вестници, нямам пари за това, а и от това, което съм чел досега, вестниците могат да бъдат доста по-кратки и смислени, за момента са най-вече хабене на хартия. Телевизия не гледам, даже в стаята ми няма телевизор (ех, горкият аз, как въобще оцелявам без да гледам Music Idol, или някое друго гениално шоу), а и новините из телевизионния ефир също са гарнирани с идиотщини, както и с изключително важни коментари от вида на „напомняме ви, че bTV/Нова Телевизия/БНТ 1 първа ви съобщи за новината“. Браво! Похвално! Ето ви бисквитка!… Радио не слушам (може би си струва да опитам), а за качеството на онлайн медиите вече говорих. Оттук накъде? Може ли някой да препоръча медия, която се стреми към достоверността, а не към популярността и парите от реклама?

I’m back

След изморителна (и неуспешна, за жалост 😦 ) сесия, след натоварващото начало на втори семестър, най-после съм тук. Блогчето все още не става за нищо (нищо чудно) и мисля през Март да го пипна тук-там. Да добавя малко връзки в blogroll-а, да добавя някоя страница… Хрумнаха ми нови идеи и може да се опитам да направя това-онова, но за това – по-нататък.