Из „Житие и страдания грешнаго Пламена”

Мнозина люде, кога достигнат зрелост наместо да се задомят и да напълнят с радост сърцата на отците си, се поддават на изкушения и поемат по черни пътища, що ги водят към жълта сграда, где има повече жица и мамещи окото светлини, отколкото топли чувства.

Зад дверите на тая сграда младите люде попадат при други, що са били в нея от предишно време, и тия [другите] са с езици гъвкави и повратливи, та всяват смут в душите на младите, карат ги да вярват в машини, що не могат да се докоснат от ръка човешка, и ги объркват с магии – събират безкрайното в шепата си, а туй, що се побира в шепа, разтеглят до безкрайно.

И тия другите карат младите да си играят с числа, да ги редят в колонки и в редички, кога им е угодно – да унищожават числата едно с друго, докато нищо не остане. Кога на младите им додее, карат ги да си играят с букви и всякакви други писмена, дорде и те не им додеят. Туй свършено, започват да учат младите на езици нечестиви, що обръщат смисъла тъй, че кога поставиш знакове не на мястото им, излиза тъй, че нищо не си казал. И тия езици се разбираха само от бездушните машини  и от людете от жълтата сграда, а за другите хора и твари бяха непонятни, и те ги не разбираха.

(евентуално) Следва продължение…

0 Responses to “Из „Житие и страдания грешнаго Пламена””



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: