По 8-ми Декември в Свищов

Тази година имаше дъъълги обсъждания къде ще идем на 8-ми Декември. То не беше Семково, Велинград, Велико Търново… В крайна сметка се разбихме на групички и с моята любима се присъединихме към колегите в Свищов – там отидоха и най-много от по-близките ни приятели. Изкарахме си чудесно, за себе си мога да кажа, че това беше най-добрия 8-ми Декември досега.

До Свищов…

Някой и друг час пътуване с влак, прекачване на Левски, закъснения на влакове, все нормални неща при пътуване с моя любим превозвач – БДЖ. В нашия вагон имаше и една шумна група студенти, които пътуваха за някъде другаде, но пък си почнаха празника още от влака – пийване, китари, чалга, Черно фередже… Ние пък, бидейки възпитаници на ФМИ™ си запълвахме времето с белот и други игри. Какво да ни прави човек…🙂 Направи ми впечатление, че участъкът Левски-Свищов не беше електифициран (дали терминът е такъв не знам, няма и значение, и без това този блог почти никой не го чете). Веднъж стоварени на централна гара, започнахме да трупаме опит с местните таксиджии. Те очевидно бяха големи привърженици на поговорката „Ден година храни“. Като се започна едно скубане… Интересното беше, че с всяко следващо возене цената падаше, като се започне от 10 лв., мине се през 7 и 6, та при някои даже и за 5. Иначе таксиджиите бяха много услужливи, в една от колите, пълна само с колеги от мъжки пол дори са предложи да им докарат „студентки“, ако имат нужда. Не съм чул някой да се е възползвал от офертата, но важното е, че хората се стараят🙂.

Из Свищов…

Одрусани подобаващо,  се настанихме в спа-хотел „Перун“, намиращ се извън Свищов по пътя към Русе, в местността „Паметниците“ (за тях – после). Хотелчето е прилично, води се четиризвездно, макар на мен да не ми се стори чак толкова велико, но все пак това е само четвъртото ми ходене на хотел, ходил съм само на първият си 8-ми, на бала и на едно състезание, за което бях писал в стария ми блог и може да го публикувам и тук някога. Пак се отплесвам… Та, идеята ми беше, че разбирам от хубави хотели, колкото и свиня от кладенчова вода (примерно). Така или иначе хотелът беше наистина страхотен и ако някога трябва да ида пак до Свищов, и имам пари, ще ида пак в него. За нас, разбира се, беше доста евтинко, все пак е криза, хората искат клиенти, а и Свищов все пак не е прочут курортен град. Въпреки това е много приятен.

Стаята в хотела

Стаята, в която бяхме с Ива, беше доста просторна

Тъй като се настанихме в напредналия следобед, а вечеря в хотела не беше предвидена, решихме да се разходим до Свищов. Голяма група се довери отново на таксиджиите, но се образува една групичка от ентусиасти, които да ходят пеш, сгрени от идеята да се разтъпчат и да видят Дунава. Разтъпкване имаше, но от Дунав зърнахме съвсем малко, основното нещо, което се набиваше на очи беше мъглата. Минахме и покрай някакви разкопки на римско селище (Май се казваше Novae), които така и не посетихме. По пътя ми се наби на очи наличието на автобусни спирки и странното отсъствие на автобуси. Предположението ми, че в Свищов няма градски транспорт беше потвърдено от таксиметровия шофьор, който ни откара към гарата на връщане. В Свищов няма автобуси, но най-вероятно е имало, щом има толкова автобусни спирки. Вече се чувствам един по-горд жител на град Ямбол (нищо, че за последните две години съм прекарал в него по-малко от два месеца). Можи да гуворим мьеко, но пък си имами чавдарчита да нъ вуозят🙂.

Т̀е ти мечка

Аз и мечка.

След изморителната разходка до града се чухме с хората, заминали с таксита, те бяха отседнали в механа „Алеко“. Разбрахме, че е до къщата-музей на Алеко Константинов, която пък аз бях видял къде е в bgmaps.com. Полза от гледането ми, разбира се, нямаше; информацията, че къщата е на две пресечки от гарата не ни вършеше работа. За сметка на това пък имахме късмета да срещнем местен, който като разбра за проблемите ни предложи да ни заведе. Човекът беше доста възрастен на вид, каза, че отдавна не е ходил из града, но знае къде е къщата на Алеко и ще ни заведе. Аз си говорих с него по пътя, оказа се, че има правнуци, че наскоро се е грижил за негов близък, който и починал, че  е завършил Стопанската академия в Свищов и е работил като икономист (или счетоводител, вече не помня)  през целия си живот. Когато стихнахме до механата той ни сбра с едно „Елате тука млади да ви кажа една приказка“ и ни се представи официално. Слав(и) Славов, викали му „Чичо Сам“. Бил на 78 години. И ни изпя песничка, очевидно авторска, която гласеше горе-долу следното:

Я чуйте вие, млади хора,

плодете се без умора,

само недейте да се жените,

като мен да не загазите…

„Плодете“ следва да се замени с една друга дума, близка по звучене и смисъл, която аз няма да кажа, защото се старая да избягвам неприличните думички в блога си.🙂 Въпросната песничка доведе до дружен смях сред мъжката половина на групата и до възмущение сред женската половина; Чичо Сам си тръгна по пътя (пътьом изтърси и нещо сексуално за балдъзата си) и ние влязохме на топло. Механата беше много хубава, на приятни цени и от колоните звучеше само хубава българска музика. Препоръчвам я на всеки, който мине през Свищов и търси подобно място.

Общо взето това бяха по-забележителните събития от първия ни ден в Свищов. На втория ден вече беше време за малко

Култура

Разгледахме местността „Паметниците“. Тук, през 1877 г. е бил десантът на руските сили. Оттук русите стъпват на българските земи и се започва освободителният им поход. Местността е пълна с памети на майори, подпоручици и други военни, загинали при операцията (бяха над 800). Един от тях, например, бил набучен на 9 щика и вдигнат на тях. Издъхнал от раните си в Зимнич. Видяхме и паметника на Александър II Освободител, видяхме отблизо е Дунав. Отсреща пък се виждаше румънският град Зимнич. Местността изглежда приятна за разходка, стига времето да е добро и може би сезонът да не е късна есен/зима.

Изглед към Дунав

Изглед от терасата към река Дунав

Паметникът на Александър II

Паметникът на Александър II

По-любопитна беше къщата-музей на Алеко Константинов – един от 100-те туристически обекта. Между другото, Алеко е основателя на Българския туристически съюз. Платихме си и за беседа, която беше доста интересна, аз осъзнах колко неща съм забравил от часовете по литература. Разказана ни беше част от семейната история на автора на „Бай Ганьо“, казано ни беше, че майка му е от Видин, като се пада далечен роднина на последният цар на Втората Българска Държава, че баща му е бил известен търговец в Свищов; беше ни обърнато внимание на факта, че къщата им не е във възрожденски стил, характерен за периода, а в европейски – има много стаи, отделни спалня, кухня, дори и вътрешна баня и тоалетна (!). В сградата, в една стъкленица е съхранено и сърцето на писателя. Пробито е, когато е извършено покушението срещу прителя му Михаил Такев. Куршум е рикоширал от рамката (?) на файтона, уцелил е Алеко в гърба  и е счупил ребро, което пък е пробило сърцето на писателя. Препоръчвам на всеки, който мине през Свищов, има време да я види и си пада по история и литература да посети къщата.

Стига толкова култура, гладни сме и искаме да хапнем, напред към нова механа, „Роса“, намираща се недалеч от къщата-музей.🙂 След хапването с приятелката ми трябваше да търчим из магазините в последната минута, беше малко дразнещо, но се оправихме и се върнахме в хотела за празничната вечер.

По същество

В ресторантчето към хотела бяха приготвили маси и ги бяха заредили. Любопитното беше, че храната във вечерята беше представена само от салата и пържола, за десерта трябваше да се доплаща; но за сметка на това бяха осигурили доста пукница – по половин литър водка и една малка каничка с вино на всеки двама души. Явно хората се бяха подготвили, подлъгани от славата на алкохолните изстъпления на българските студиозоси. Ние не си изпихме всичко, де, надяваме се да не сме ги разочаровали. Освен стандартното за всеки празник ядене и пиене имаше и музика, разбира се – поп, рок, чалгийка. Имаше и танци. Вратът още ме наболява от headbang-а на някои рок парчета. А ако човек излезеше от хотела и погледнеше небето можеше да се наслади на кристално чисто небе и приятна гледка към Орион, Лъв, Андромеда, Голяма мечка и т.н. Вълшебна вечер.

Пламен и Ива

♥ Пламен и Ива ♥

Хорце

Бели рози, сиртакита, чудесии...

..и назад

Пътуването обратното беше свързано с двучасов престой на гара Левски (пази багажа!). Малко разтъпкване из градчето, хапване (имаше доста прилични дюнери). Имаше и къща-музей на Георги Парцалев, в която така и не се решихме да влезем (може някой друг път). Когато най-после пристигна влака от Варна се оказа, че в него пътуват същите студенти, чиито китари слушахме да отиване. Съдба… Във влака беше страхотна тъпканица, с хора насядали из коридорите и задръстващи движението и с купчини багаж. Не мога да разбера какъв е бил този интерес към пътуване с влака от Варна за София в четвъртък следобед. Важното е, че пристигнахме благополучно и нямаше други големи проблеми.

Снимка от Левски

Община Левски. Вдясно се вижда малко от къщата-музей на Георги Парцалев

Под чертата

Никога не си бях прекарвал толкова добре на 8-ми декември. Много е приятно да се откъснеш от ежедневието си и да разпуснеш. Още по-приятно е да си поговорите повече с хора, които виждаш почти всеки ден и да видиш колко готини са наистина. Надявам се и следващият 8-ми декември да е поне толкова добър.🙂

1 Response to “По 8-ми Декември в Свищов”


  1. 1 Lubo 08.06.2013 в 23:39

    Много интересен блог, а това за проблема с градския транспорт е малко сложно. Има ама в същото време няма😀. Няма нищо скоро от Търново пращат баш градски бусове и като спечелихме тук един проект, охоооооо ще има „развитие“ бол🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: