Носталгия

Преди няколко дни отново опитах Savage: The battle for Newerth. Интересна мрежова игрица, микс между стратегия в реално време, стрелялка от първо лице и ролева игра. Има и сървайвъл хорър елементи, пъзели, jump&run и… не, това беше просто опит за шега🙂.

Докато със събратята зверове дружно колехме гадните хора, които си нямаха друга работа, освен да искат да заколят нас, се сетих как едно време (ехеее, преди има-няма 3-4 години :)) в Ямбол играехме същата игра в тесен кръг на онлайн и офлайн познати. Във форума на Оптинет се уговаряха срещи, някой правеше сървър и ставаха чудесни мелета в приятелска атмосфера. Не, че сега не стават, в официалните сървъри често се млатят по 60 човека и повечето са много учтиви, но не е същото, никога няма да е същото. Аз вече не съм толкова млад (ха-ха), няма ги и аверчетата – WarLord, dbkata, Kixo, Gargoyle, Duster, Falco, Arrows of Death и няколко други, които моля да ми простят, че не им помня никовете.🙂 Извинявам се и за относително неправилното изписване на изброените имена, спомням си само, че мешаницата от големи и малки букви беше прилична🙂. Да си призная, тези игри и тази атмосфера ми липсват. Много ми се иска да има начин някой ден да се съберем за едно хубаво меле, но не виждам как ще стане, вече повечето сме студенти из всички краища на България, някои може даже вече да са в чужбина.

Освен това донякъде ми липсва да съм пак на 16, да нямам много-много отговорности и само да си гледам кефа. Но това няма да се върне, а и, честно казано, изобщо не съм недоволен от сегашния си живот, дори напротив, много ми е хубаво, щастлив съм и не искам да се връща нещо, или нещата да стават точно както ги искам (поне не всички неща). Но ще нося в сърцето си хубави спомени за „онова време“, което няма да се върне пак. Знам, че е смешно човек на 21 години да говори за „онова време“, но не ми пука.

А засега за разтуха ще отнеса няколко скалпа из мрежовите сървъри, много развеселява и разпуска🙂.

П.П. Всъщност, да си призная, в отнасянето на скалпове не ме бива много, но ми е приятно да съм полезен на отбора със събиране на ресурси, строене и лекуване на ранени. Всеки дава от себе си каквото може в боя, нали така?🙂

0 Responses to “Носталгия”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: