Източни пиеси (Eastern Plays)

През последните две години излязоха някои филми, които станаха причина доста хора да се надяват, че има шанс българското кино да стане малко по-добро и по-съвременно. Край на представянето на грубата действителност с изнасилвания, край на влиянието на соц-а върху идеите и тъй нататък. Да си призная, не следя старателно българското кино, но след като видях „Дзифт“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и най-накрая – „Източни пиеси“, също си присъединявам към обнадеждените.🙂

Особено след последния филм. Много съм щастлив, че го гледах след „Аватар“, защото контрастът между двата филма е убийствен. От една страна – Холивуд с огромния му ресурс, невероятните специални ефекти и високи технологии, целящ да те накара да повярваш в нещо нереално, а от друга страна – нискобюджетен филм, монтиран на лаптоп, изкаран почти изцяло на мускули, с минимално финансиране, който ти показва животът край теб. Няма специални ефекти, няма каскади. Просто е взето от живота край нас и е поставено на екрана. Излизайки от „Аватар“ човек има чувството, че е летял (то бездруго тия 3D очила размътват мозъка). Излизайки от „Източни пиеси“, имаш чувството, че филмът не е свършил (донякъде и защото докато го гледаш, нямаш усещането, че гледаш филм).

Първата дума, която ми идва наум, ако трябва да говоря за „Източни пиеси“ е „непринуденост“. Непринудени сцени, непринудени реплики. Всичко е като наистина. Странно е, през последните години луднахме по „риалити“ шоута, които са толкова реални, колкото и изтърканите холивудските бози. И от друга страна – този филм, който е реален, без да претендира за нищо. Без гръмки фрази и опит за нравоучения. От вас се иска само да седите и да гледате.

А режисурата е страхотна. Камен Калев е завършил Националната академия за киноизкуство във Франция. Тъкмо това ни трябва на нас – хора, които са били навън и са видели нови неща, хора, които не се страхуват да излязат от клишетата и са готови да направят нещо, напук на трудните обстоятелства. Искам да видя още от него. Вие искате ли? Ако искате, идете на кино, пет-шест левчета не са чак толкова много. С нетърпение очаквам да видя и следващият филм от Калев – „Островът“.

Но думата беше за „Източни пиеси“. Тъжно ми е, че много малко се говори за този филм. Ако отворите в повечето новинарски сайтове може да намерите тонове публикации за последните холивудски „шедьоври“. За „Източни пиеси“ има само 2-3 публикации, сякаш са го направили, колкото да не е без хич. Не е при абсолютно всички, но като цяло пренебрежението преобладава. Защо? Защо има повече написани неща по блоговете, отколкото по „официалните“ медии. Защо когато има риалити шоу навсякъде се говори, когато някои от участниците иде до тоалетната, а когато стане дума за нещо стойностно… Чалга до дупка и това е.

Лично аз искам да гледам „Източни пиеси“ отново. Не знам кога ще стане това, но ще го направя. Определено ще има какво още да видя, дори и на стотното гледане. Не мога да направя нищо повече, освен да го препоръчам горещо. Приятно гледане!

1 Response to “Източни пиеси (Eastern Plays)”


  1. 1 tool 12.02.2010 в 23:50

    това, което търсех, благодаря


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: