There are no ordinary moments…

…казват в един хубав, според мен, филм – Peaceful Warrior. Това е филм от онези, които след като си гледал, си казваш „Ааа, ето това е смисълът на живота…“, или „Да, наистина е важно самото пътуване…“, а на другия ден псуваш градския транспорт и трафика, тюхкаш се, че са те прецакали с 5 стотинки на баничарничката и си мечтаеш за много пари… Това е от филмите, които всеки трябва да види, и за които всеки забравя на другия ден. „По дейтствителен случай“ т.е. по романа на Дан Милман „Way of the Peaceful Warrior“. Не съм я чел, но предполагам, че е книга, която след като си прочел казваш… а после… абе, разбирате ме.

Иначе – за самите идеи – „Ами да, така си е, така трябва да мислим…“ Трябва да изхвърлим боклука, трябва да не се притесняваме за миналото и бъдещето, да усетим текущия момент, да се изпълним с него, да забравим целите и да се концентрираме върху действията, да… …трябва да купя храна, да разходя кучето, да се видя с приятели, може да идем и на кино, да довърша онзи проект, да си купя нов телевизор, о, как искам да ида на море в чужбина, а съм напълнял отново, а онази жена, която видях на спирката… Шум. Купуваме и ядем храна, без да усещаме вкуса ѝ, ходим на кино, за да изгледаме някоя идиотска тийн комедия, или идиотски екшън и поне за час и половина да избягаме от себе си, пускаме телевизора, за да гледаме реклами и да се комплексираме от добре изглеждащите пластмасови тела, които ни показват… И наричаме това живот, с цялото си нахалство. „Смъртта не е тъжна. Тъжно е това, че повечето хора не живеят въобще.“  Работим като идиоти, за да имаме пари, надяваме се, че ще успеем в живота, ще се случи нещото, което сме искали цял живот (а.к.а. „нещото, за което сме родени“) и ще бъдем щастливи и всичко ще е наред. А дотогава? Поставяме си цели, ако можем, изпълняваме ги. И после какво? Нови цели, нова неудовлетвореност, ново безсилие. Накрая смърт. И след нас не остава нищо. А ако живеехме по друг начин, щяхме да сме живи във всеки един момент. Щяхме да можем да се радваме на истинските неща в живота. Щяхме да сме толкова силни, че да посрещаме своите трудности и да откликваме на чуждите. Щяхме да сме живели през целия си живот и… накрая смърт. Очарователно безсмислие. Всъщност, за успокоение на линеещата част от народонаселението –  животът ви не е нито по-лош, нито по-хубав от чийто и да е друг. И да искате, няма да го промените, той ще си бъде все така очарователно безсмислен. Ще се опитам (полууспешно)  да използвам метафора. Всички ние (и умните и тъпите, и просветените и пропадналите и т.н. се намираме в един безкраен океан, във всички посоки има само вода. Някои от нас потъват веднага, други решават първо да поплуват насам-натам. Накрая всички ни чака дъното. И все пак… поне на мен плуването насам-натам ми се струва интересно, определено по-интересно от директното потъване.

А утре ще съм забравил тези неща. Добре де, аз имам прилична памет, ще ги забравя чак вдругиден. И ще се сетя за тях пак при следващата хубава книга, или при следващия такъв филм. Но само с четене и гледане не става. С писане също, затова мисля да приключвам и да си лягам.🙂

0 Responses to “There are no ordinary moments…”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: