Начало 2

Казвам се Пламен Стоев и това е първата ми публикация в първия ми блог. От много време желая да списвам блог и най-после се престраших. Не съм много наясно с подбудите си да започна да пиша. Може би съм поредната заблудена душа из Мрежата, решила, че може да сподели нещо интересно. А може би наистина мога да споделя нещо интересно. Но това не мога да разбера сам. „Аз знам, че сам нищо не знам.“ Дали нещата, за които ще пиша са интересни или не – това могат да кажат само другите, всеки за себе си.
Понякога мисля за Мрежата като за една огромна стена на клозет изпъстрена с умотворенията (а доста често и гъзотворенията) на най-различни хора. Навсякъде всеки е оставил каквото му е дошло на акъла, душата и други части. Този блог ще бъде моето малко кьоше, местенце за моите творения, резултат от различните ми душевни напъни.
Реших да кръстя блога си „Чукча не читател“ заради майтапа. Всъщност аз обичам да чета. Обичам и да слушам, макар да ми трябват още много упражнения в това изкуство. За да пишеш първо трябва да си чел. А аз чета. Книги, блогове… С удоволствие ще чета и коментарите, които (надявам се) ще се появят след време.
Мислех да напиша в първата публикация някои неща за себе си, но не виждам особен смисъл. Все пак тук ще пиша за нещата, които ми допадат, които ме интересуват, които ме вълнуват, или просто са ми любопитни. Смятам, че те доста по-добре ще покажат какъв съм. И дали въобще съм някой.

Тези думи съм написал преди една година. Беше ми станало интересно какво ли е да списваш блог, сульо и пульо го правят, защото и аз да не се набутам между тях? И започнах. И, както доста често ми се случва, не го довърших. Може би е нормално, всеки се учи постепенно, всеки започва отнякъде. А може би съм обречен да не довършвам започнатото. За мое щастие, това последното звучи толкова трагично и пресилено, че надали е вярно, аз съм си добре.

Предният ми опит за блоготворене определям като неуспешен. Не се получи това, което исках, най-вече защото и аз не знаех какво да искам. Хубавото е, че винаги може да опиташ отново. В живота изглежда почти винаги е така. Недовършенето трябва да се помни, да се помнят причините, довели до него (ако са разбрани въобще), а после да не се тревожим и срамуваме от него.

Днес аз стоя край доста недовършени неща, може да са дребни, но са части от живота ми, може да не изглеждат значими за другите, но са някакво себеизразяване, говорят за самия мен. Крещят ми за самия мен. Недовършен блог, недовършена както се полага сесия, недовършени книги… А ако погледна към незапочнатите неща ми става лошо.

Трябва ли да се чувствам неловко заради тях? Не мисля, защото успявам да довърша и постигна много други неща. Не можеш да спечелиш всички борби. Казват, че в края на краищата не е важно дали си спечелил или загубил, а дали и как си се борил. Аз не винаги успявам, но гледам поне да поритам малко. Първо в двубоя с проблемите, после предсмъртно.🙂

Новата 2009 е тепърва пред мен. Чудя се има ли смисъл да си обещавам, че през нея ще се опитвам да довършвам нещата. Практиката ми показва, че от подобни неща няма голям смисъл, не помагат особено. Затова нека тя си тече, а ще плувам ли, или ще се давя, докато я прегазвам си е моя работа.🙂

1 Response to “Начало 2”


  1. 1 istinatabg 10.03.2009 в 14:02

    Успех! и Късмет нататък.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: