Някоя стотинка за вино?

Температурата е под нулата, а те са навън. Може би от доста време са навън. Насядали са край неголям огън, който може би едва ги топли при този вятър. Един от тях става и се запътва нанякъде. Натам, накъдето отиваме и ние. Аз се надявам тайничко да не ни заговори. Нормално, повечето хора не искат да ги занимават такива. Но ето, че той вика към нас. Спираме и го оглеждаме. Сини очи, зачервено лице, мръсни дрехи. Не изглежда като човек, който искаш да запомниш. Не изглежда и като човек, който можеш да запомниш, даже и да се опиташ. Идва до нас и заговаря: „Може ли да питаме нещо, ние, бездомните и пияниците“. Може. И човека моли за някоя стотинка, „…няма да те лъжем, че е за хляб, или за нещо друго, за вино е, да се сгреем.“. И аз вадя портмонето и му подавам 50 стотинки. Пожелавам му весели празници, докато той се прибира при групичката край огъня. Той благодари и връща поздрава. И ние се прибираме.

Но нещо ме зачопли. Опитах се да си представя какво е да си на тяхно място. Най-вероятно не съм се доближил и смътно в представите си, а и се надявам никога да не разбера на практика. По принцип на тези хора се гледа като мързеливци, или неудачници. И може би най-вероятно е така. Може би наистина им е по-лесно така. Или просто не искат да участват в играта на обществото, та затова живеят край и от боклука му. И все пак… Може да звучи странно, но искрено се надявам този човек, чието име дори не узнах (не бих му стиснал ръката с охота, признавам), да е събрал пари за бутилка вино. Не мога да обясня защо се надявам, не е за да се правя на състрадателен или нещо от сорта. Но наистина се надявам да е получил дневната си дажба вино. В момента се чудя къде и как тия хора прекарват нощта. А утре ще съм ги забравил, погълнат от собствените си дребни проблемчета. Винаги е така.

Поуката? „Бъди доволен от това, което имаш, защото някои нямат и толкова“. Поуката също ще бъде забравена не след дълго. Защото оценяваме нещата и хората край нас, най-вече когато видим подобна сцена, без значение дали наживо, в някоя книга, или филм. А после… после ежедневие. Не, че няма и хора, които оценяват живота си всеки ден и се чувстват благодарни. Но не са много, никак даже. Надявам се някой ден да бъда като тях. Дотогава – благодарност към живота само на моменти…

0 Responses to “Някоя стотинка за вино?”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s





%d bloggers like this: